БАБХ към животновъдите: Бъдете бдителни заради шапа в Унгария
Първият случай на болестта е регистриран на 7 март и визира стопанство за млечни крави с 1418 животни в област Гиор Монсон Сопрон.
Компетентните органи в Унгария са подхванали всички нужни ограничения за очистване на огнището. На национално равнище е въведена краткотрайна цялостна възбрана за придвижвания на чифтокопитни в област Гиор Монсон Сопрон, която все още е до 17 март в това число. Въведена е и интернационална възбрана за придвижване на животни до страни членки и трети страни до второ разпореждане. Ограниченията са в действие до спомагателна оценка на обстановката и могат да бъдат ревизирани при смяна в епидемиологичната конюнктура в Унгария.
Към момента в България няма установени случаи на шап. Последните огнища на болестта у нас са регистрирани през 2011 година
Какво би трябвало да подхващат животновъдите?
БАБХ приканва всички животновъди и асоциации:
- Да съблюдават прецизно законовите условия и положителните практики за биосигурност.
- Да наблюдават здравословното положение на животните и да подават сигнали при подозрение за съществуване на болестта.
- Да осведомят способените органи за нерегламентиран импорт, напредвания или продажби на животни.
Шапът е мощно заразно вирусно заболяване, което визира домашни и диви чифтокопитни животни – говеда, биволи, овце, кози, прасета, елени и други. Болестта предизвиква тежки стопански загуби, в резултат на понижена работливост, ограничавания в търговията и неспособност за напредване на животни от засегнатите райони.
Симптомите включват висока температура, щедро слюноотделяне, мехури и разранявания в региона на устната празнина, копитата и вимето, както и внезапно намаляване на млеконадоя. Разпространението на вируса става посредством контакт сред заболели и здрави животни, нечисти фуражи, транспортни средства, съоръжение, както и по въздушен път на обилни дистанции.
В България се ползва Национална стратегия за профилактика, контрол, надзор и очистване на заболяванията по животните, в това число зоонозите, която включва и контрол на шап. Програмата планува деен контрол посредством ежемесечни клинични прегледи в обекти за едри и дребни преживни животни на извадков принцип, основан на оценка на риска в шестте южни гранични области на страната – Бургас, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. Освен това се прави взимане на проби за лабораторни проучвания на всеки три месеца.
Допълнително се прави деен клиничен контрол ежемесечно в 21 обитаеми места, ситуирани в непосредствена непосредственост до границата с Турция, където също се вземат проби за проучване. Програмата планува и взимане на проби при подозрение за пораждане на заболяването на територията на цялата страна.
За подаване на сигнали БАБХ припомня, че работи парещ телефон – 0 700 122 99, който приема сигнали, в това число и анонимни. Всички подадени данни ще бъдат проверявани в незабавен порядък, а при открити нарушавания ще бъдат налагани съответните наказания.
Компетентните органи в Унгария са подхванали всички нужни ограничения за очистване на огнището. На национално равнище е въведена краткотрайна цялостна възбрана за придвижвания на чифтокопитни в област Гиор Монсон Сопрон, която все още е до 17 март в това число. Въведена е и интернационална възбрана за придвижване на животни до страни членки и трети страни до второ разпореждане. Ограниченията са в действие до спомагателна оценка на обстановката и могат да бъдат ревизирани при смяна в епидемиологичната конюнктура в Унгария.
Към момента в България няма установени случаи на шап. Последните огнища на болестта у нас са регистрирани през 2011 година
Какво би трябвало да подхващат животновъдите?
БАБХ приканва всички животновъди и асоциации:
- Да съблюдават прецизно законовите условия и положителните практики за биосигурност.
- Да наблюдават здравословното положение на животните и да подават сигнали при подозрение за съществуване на болестта.
- Да осведомят способените органи за нерегламентиран импорт, напредвания или продажби на животни.
Шапът е мощно заразно вирусно заболяване, което визира домашни и диви чифтокопитни животни – говеда, биволи, овце, кози, прасета, елени и други. Болестта предизвиква тежки стопански загуби, в резултат на понижена работливост, ограничавания в търговията и неспособност за напредване на животни от засегнатите райони.
Симптомите включват висока температура, щедро слюноотделяне, мехури и разранявания в региона на устната празнина, копитата и вимето, както и внезапно намаляване на млеконадоя. Разпространението на вируса става посредством контакт сред заболели и здрави животни, нечисти фуражи, транспортни средства, съоръжение, както и по въздушен път на обилни дистанции.
В България се ползва Национална стратегия за профилактика, контрол, надзор и очистване на заболяванията по животните, в това число зоонозите, която включва и контрол на шап. Програмата планува деен контрол посредством ежемесечни клинични прегледи в обекти за едри и дребни преживни животни на извадков принцип, основан на оценка на риска в шестте южни гранични области на страната – Бургас, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. Освен това се прави взимане на проби за лабораторни проучвания на всеки три месеца.
Допълнително се прави деен клиничен контрол ежемесечно в 21 обитаеми места, ситуирани в непосредствена непосредственост до границата с Турция, където също се вземат проби за проучване. Програмата планува и взимане на проби при подозрение за пораждане на заболяването на територията на цялата страна.
За подаване на сигнали БАБХ припомня, че работи парещ телефон – 0 700 122 99, който приема сигнали, в това число и анонимни. Всички подадени данни ще бъдат проверявани в незабавен порядък, а при открити нарушавания ще бъдат налагани съответните наказания.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ